Язд, Иран.

Да бъдеш различен е лукс. Дори нещо повече - опасно в днешно време. След всичко през което е преминала тази страна е трудно да осмислим как е запазила главното - да бъде себе си. Като започнем от Велика Персия, през погрома й нанесен от Александър Македонски, до нашествието на Арабите, които дори в апогея на силите си не успяват да я пречупят. Иран успява да запази езика и културата си, нещо невъзможно за повечето страни от близкия изток, които се предават пред арабския натиск. Древна Персия успява да даде на света една друга версия на исляма - шиитския такъв. Тук се раждат велики поети от ранга на Хафес, Фердоуси, Саади и Омар Хаям. Днес Иран преживява може би най-тежките си времена от ислямската революция насам. Налагайки жестоки санкции, западът не иска да прости неговата независимост. Всеки дръзнал да купува ирански петрол го очакват наказателни мерки. От друга страна отказвайки реформи, правителството покачва драстично напрежението в обществото. Младите хора се бунтуват вече явно. Свалят забрадките демонстративно. Дори люлката на исляма Саудитска Арабия направи важни стъпки в тази посока. Иран не може дълго да остане назад. Кризата с националната валута води до усещане за безпомощност и безнадеждност у големи групи от населението. Местен човек се изрази много образно за ситуацията:” Иран е като бременна жена, която не може дълго да отлага деня на раждането”. Много от възрастните хора дълбоко съжаляват, че през януари 1979 г. са подкрепили аятоласите. За да не се превърне разказът ми в сух политически анализ, ще кажа моето усещане за тази велика страна. За пети път съм тук и все повече се влюбвам в нейните хора. Уверен съм, че те ще намерят правилния за тях път напред. Това прочитам всеки ден тук в техните усмивки, в техните прегръдки, в болката с която говорят за страната си, в патоса с който обсъждат бъдещето. За себе си съм сигурен в едно - напролет ще се върна за да прегърна отново моите персийски приятели. От Иран за вас, с много любов! Ст


Ялда, Иран

Разрушение и сътворение, ад и рай, тъмнина и светлина. Философски погледнато борбата между добро и зло никога не е преставала. В нощта на 20 декември се ражда Митра - богът на светлината и космическият ред. Още преди 30 века зороастризма издига като свой основен постулат три неща: Бог е само един; негово проявление на земята е светлината и огънят изчиства старото проправяйки път на новото. Ето защо в тази най-тъмна нощ, Иран празнува един от малкото останали немюсулмански празници - Ялда. Тогава астрономически е и най-дългата нощ. Семействата се събират заедно и прекарват времето на тъмнината обединени. На масата им винаги има нар, диня и мушмула, символизиращи заедността на отделните семена в една обвивка, както и ядки. Те не спят, а рецитират поеми от Мевляна Руми и великите персийски поети Хафес, Саади и Фердоуси. По този начин и днес хората на Иран посрещат светлината. Дали можем да се поучим от този велик народ, преживяващ тежки времена? Заедно, обединени. Какъв по-важен повод от светлината? Happy Yalda to all Iranian people.


Иран, любов моя!

Да пътуваш в тези времена се иска смелост и малко лудост. И защото едва ли животът ни в това тяло има втори дубъл, не мисля, че имаме много време за колебания. Ето защо от 3 до 13 Ноември организирам малка група за моят любим Иран. Моите приятели там ми споделиха, че се очаква всеки момент ограниченията за туристи да паднат. Ако това стане определено смятам да се завърна за осми път в страната на Ариите. Ако някой проявява интерес нека ми даде знак. Няма много време за мислене. Да пътуваш в тези времена се иска и една усмивка. Ето и текста който написах след последното ми пътуване в Иран:
(Как да намерим баланса между забраните, предписанията и мечтите? Между зороастризмът (първата сериозна монотеизтична религия в света), суфизмът, шиитския ислям и новата модерност? Между персийската идентичност и предизвикателствата на агресивната в това време арабска племенна култура? Между желанието за свобода в тези условия и примамливата западна материална битност? Такива мисли ме спохождаха по време на моето поредно пътуване в Иран. 10 дни в които намирането на такъв баланс е не само труднодостижимо, но и луксозно в някаква степен. Днес страната на ариите (както е преименувана Персия през 1935 г.), е изправена през сериозни предизвикателства. Разломът между младото модерно мислещо население в големите градове и доста консервативната част от него в малките такива и села, е симптом за неизбежно заболяване. Знаеш, че ще те споходи и въпреки редовните дози аспирин, няма положителен изход. Неизбежност някаква, примесена с фатализъм от източна проба. На персийската история могат да завидят ред империи. Нейните 25 века говорят за времева протяжност, сравнима само с китайската цивилизация. Изградена върху посветеността на ариите по тези земи( Парти, Мидийци и Перси), империята е била пример за толерантност към малцинствата за времето си. Достатъчно е да споменем само кодекса на Кир велики от 6 век преди христа, в който се узаконява правото на всеки да бъде равен с другите и да изповядва свободно своята религия – нещо недостижимо дори днес в много страни. Арабите, толкова силни в тези векове, са изпитали сериозни затруднения покорявайки Персия. Завоювали я с меч, но не успели да победят умовете на местните хора. Дори много силната ислямска религия е претърпяла в известна степен крушение, загубвайки по тези земи своята първоначална доктрина. Постепенно персите налагат своя, модифицирана и много по-либерална форма на исляма – шиитския такъв. Днес картината в Иран не е еднопластова. Зад фасадата са скрити многовековни традиции, помагащи за оцеляване в тази враждебна не само метеорологично, но и религиозно среда. Самата локация на страната в центъра по пътя на коприната, предполага жестока борба за оцеляване през вековете. Контрапункт на всичко казано досега са обаче местните хора. По техните лица се чете една безметежност и духовна свобода. Снимките говорят сами за това. Смятам да завърша обаче не със забрани или предписания, а с мечтите, като храна за духовно търсещия човек. Всеки разказ за Иран е белязан с мистика от най-висока проба. В шиитската версия на исляма има история за 11 тте Имама. Според легендата обаче, 12 тия Имам е проповядвал и необяснимо изчезнал някъде назад във времето. Не се знае къде и дали въобще е умрял. Очаква се неговото второ пришествие. Скоро. В света на мечтите всяко чудо е демистифицирано. И тъй-като знам, че скоро ще се върна, казвам с всичката насъбрана в сърцето любов: Довиждане Персия! Здравей Иран!)


Пътят на коприната

Пътят на коприната. От първия миг в който чух преди много години за него, реших, че това е моят път. Посетих многократно Източен Китай, откъдето започва. След това видях Синдцян - западен Китай, Урумчи, Кашгар, където пътя се разделя с пустинята влизайки в днешна Киргизия. Памир и Ош бяха моя спирка по пътя преди три години. От там той минава като на кон през Ферганската долина, за да разсече днешен Узбекистан. Самарканд и Бухара са уникални средища на световни култури и религии. След тях пътят тръгва в различни посоки. Едната поема към Хива, другата към древния град Мерв в днешен Туркменистан. Често ходя там, за да усетя отново емоцията докосвайки тази неподражаема древност. След това пътят препуска към днешен Иран, за да отдаде своята почит и на тази древна цивилизация. Там винаги отсядам в кервансарай край Язд, за да усетя поне за ден атмосферата на приказките от хиляда и една нощ. След това се отправя смело през пустинята, за да достигне Исфахан - перлата на ислямската архитектура и някогашна столица на Персия. Защо пиша всичко това? Пътят има много спирки и разклонения, но в общата му атмосфера има нещо космично. Там животът и смъртта са приятели, просто защото условията са понякога гранични за човешкото тяло и дух. Там пътникът усеща с кожата си своята физическа тленност и вселенска душа в едно. Трудно се обяснява. По лесно се чувства и преживява. Пътят на коприната е част от един по-голям път. Този на човека към загубените му духовни корени. Едно истинско съприкосновение с мистичното ни вчера и неслучилото се утре. Надявам се, да съм запалил интереса в поне един бъдещ почитател на Азия.