Ананда, Мианмар

Ананда - вълшебната дума за всички истински будисти. Смисълът на съществуването. Въпреки различните преводи, като цяло изразява осъзнаване на божествената ни същност. Над 90% от населението в Мианмар изповядва Будизма като свой вселенски ориентир. Алчността, гневът и невежеството според тях са големите пречки по пътя към просветлението. Хилядите ступи издигнати тук през вековете са неслучаен белег за духовната енергия на тази земя. Те неизлечимо заразяват всички свои посетители с вируса на безграничното състрадание към околния свят. Елате с нас в тази вълшебна страна и ще усетите тази енергия, за да се влюбите и оставите част от сърцето си в Мианмар. 19.09-02.10 2020


Мианмар ден и нощ

Будистите по света строят ступи за да противостоят на негативната енергия. Всяка ступа е като ретранслатор на позитивизма, като фар в бурното море на човешкото пътешествие. Днес посетих една такава, за описването на която думите не стигат. Построена преди 25 века, облепена с масивни късове злато и издигаща се на 98 метра, пагодата Шведагон е уникален образец на будистко преклонение пред вселенската доброта. Перлата на Мианмар. Шве означава злато, Дагон е старото име на Янгон. Освен всички известни нам причини да се почита златото, будистите добавят и още една. Този метал и преодолял привързаностите и не реагира на никакво външно влияние. Една от целите на тази философия е все пак минимизиране на пристрастяванията. Струва си човек да се слее с този букет от хора, с техните молитви за добруване, с тяхната неизчерпаема надежда за по-добър живот. Каквото и да говорим, в дъното на Будизма се крие само една дума - Каруна. Преведена от санскрит означава Състрадание. Да, всички ние сме свързани и ако се мръщим и ядосваме дълго, няма да ни остане време да се обичаме. Снимките говорят сами. От Янгон за вас предаде Марко Поло.


Малкият човек

Малкият човек. Подценяван и пренебрегван, той не планира революции, сваляне на правителства и не смята, че от него започва вселената. Но без него мирозданието би било тъжно и нефелно. Често е малък физически, но гигант в своята битност на човек без претенции за значимост. Той не иска много, защото знае тежестта на притежанието. Благодарен е за всеки нов ден, защото вярва, че с него идва и надеждата за безметежност. Ананда, нарича той целта на своето съществуване. Има различни преводи от санскрит. Осъзнаване на божествената ни същност, мисля, че е най-точния. Ето такива “обикновени” хора срещнах в тази страна последните 10 дни. Избрали будизма в своята теравада версия, жителите на Мианмар имат в негово лице вселенски ориентир за пътя по който са поели. Алчността, ядът и липсата на осъзнатост, са според тях най-съществените пречки пред човека, тръгнал по стъпките на Буда. На този духовен пласт контрастира драстично материалната среда в която живеят хората тук. Минала през социализъм в неговата азиатска версия и откровен военен режим, чийто последствия тежат и до днес, тази страна се бори да намери себе си в новия световен ред. Фактът, че е на второ място по залежи на редки метали, не пречи страната да е на четвърто място по бедност според стандартите на ООН. Щастливците успели да спестят пари, ги превръщат в злато и често то поема към някоя от хилядите статуи на Буда. Златото не е само концентрирана парична стойност, казват местните, неговите качества показват липса на привързаност към околният свят. То е и чистота във всичко до което човек се докосва. След Будизмът, природата е втората основна опора на живеещите тук. Създателят не се е пестил, когато е сътворил Бирма. Вечнотоплото тропическо време помага за събирането на няколко реколти. Тръгвам си от тази страна с усмивка и благодарност. Хилядите ступи издигнати през вековете са неслучаен белег за духа обитаващ тази земя. Те заразяват неизлечимо всички свои гости с вируса на безграничната доброта. Нека бъдем добри и да вършим добри неща казват хората в Мианмар. За останалото ще се погрижи вселената. Тя знае как и кога. От Мианмар за вас беше Марко Поло.