За племената и хората

За племената и хората.
Има места запазили своята идентичност въпреки времето. За радост все още източен Еквадор може да се нарече земя без пътища. Доста от местните племена са оказвали яростна съпротива срещу испанските колонизатори. Последните са ги наричали агресивни, но днес знаем добре кои са били истинските агресори. Втората вълна са били петролните компании от 20 век. Изсичали са териториите на местните, пробивали са земята им, замърсявали са водоизточниците и са ги изтребвали безмилостно. Днес в Еквадор са останали официално 13 племенни групи. Най-многобройни и социализирани са Кичуа - миролюбив народ с благородно излъчване. Вторите по брой са Уарани. Техните жени се боядисват с червено около очите влизайки в джунглата. Така вярват, че се предпазват от лошите духове. Друго интересно племе са Секоя. Те обитават североизточен Еквадор и са известни с масовото използване на Уаиаска. Това чудодейно растение се дава от шамана в специална церемония, изчиства тялото и отваря пространство за духа, увеличавайки сетивността на човека към природата. Ненапразно тук смятат, че дърветата, растенията и дори скалите имат душа. В Еквадор все още живеят доста странни за нас племена. Ачуар и Шуарц например, имат обичай да мумифицират главите на убитите врагове. Редят ги в къщите си за да знае всеки посетител с кого си има работа. Още по-странни са Тагаерис и Тааменасис. Тези хора на джунглата отказват всякакъв контакт с цивилизацията. И до днес те живеят в национален парк Исуни и никой не знае колко са на брой. До там няма пътища и властите в Еквадор дори нямат юрисдикция да влизат. Може би е за добро. Като цяло местните пленена смятат вестниците и телевизията за голямо зло. Коментарът оставам за вас. Най-тъжният факт е, че откак модерният човек е навлязъл в южноамериканските джунгли, стотици племена са изчезнали. Например племето Омегуас. Стройни и красиви хора, живели в горното поречие на Амазонка. Намерени са доста техни трупове, но никаква следа от живот. Смята се, че са се заразили с някаква чужда за тях болест от колонизаторите. Голям проблем за джунглата са все по недостатъчните валежи. Реки намаляват, други пресъхват. Климатът необратимо се променя. Но най-сериозната заплаха за тези хора са неразумните действия на “цивилизованите” хора. Последният пример е показателен. Президентът на Бразилия решава да разшири земите на които се развива животновъдство за сметка на амазонската джунгла. Случайно тя се запалва. Последствията са ужасяващи. Целият свят преживяваше трагедията с пожарите там. Събраха се милиони за да се гасят пожарите. Да, несъмнено нашата планета няма много проблеми, а само един - хората, които я населяват. За финал ще кажа, че след като видях с очите си какво ние образованите и уж цивилизовани хора в Амазонската джунгла вършим, се срамувам за постъпките на едни човешки същества срещу други такива. Великият Достоевски е написал “ Красотата ще спаси света”. Пропуснал е да добави, ако преди това човекът не го унищожи.


Сиона, Амазония

Векове наред са се наричали Тукан. Били са номади и име на птица е прилягало точно на техния неспокоен живот. През 1979 година еквадорското правителство създава резерват и им дава правото да се установят завинаги. Променят името си на Сиона - фермерите. Днес са само 350 души в четири малки села дълбоко в амазонската джунгла. Произвеждат толкова, колкото им е нужно за да преживяват. Досегът с тях е като просветление за увитите ни в материалното души. Срещнах се с техния шаман. Той е лечителят, мъдрецът и духовният водач на тези хора. Излъчва безметежно спокойствие и познава местните билки и животни до съвършенство. Природата им е дала всичко необходимо за да оцеляват. Показа ми техния вариант на ауаяска. Наричат го юха. Комбинация от две растения, караща човек да извади навън енергията, която носи. След това шаманът с подходящи движения изгонва лошата мисъл-форма и така пречиства човека от ненужния товар. Ето как тук се лекуват ежедневните болежки на хората. По-този начин болестите не се подтискат и остават задълго в тялото, докато един ден се радикализират и станат нелечими. Такава е философията на живеещите в амазонската джунгла. Не я оценявам. Смирено се опитвам да я ползвам като импулс. За племената тя работи. Дано успеят да се съхранят по-дълго, си мисля на тръгване. Колко сме различни външно и подобни в стремежа си да живеем естествено. Не разграничение, а симбиоза е пътят. Довиждане, а не сбогом Куябено.


Канайма и племената

След като миналата седмица бях в еквадорската част на амазония и срещнах местното племе Сиона, днес вече съм в национален парк Канайма, Венецуела. Тук живее племето Пемон, което на местния език означава просто Хора. Тупонген наричат нас - хората с дрехи. Около 30 хиляди живеят на територия колкото Белгия. Тепуи на езикът им означава планина с плосък покрив. Такива тук има много, както и водопади. Утре ще пренощувам до Анхел, най-високия в света 939 метра. Пеони са пришълци от карибския басейн. Живеят в хармония с природата от векове. Бидейки езичници, те вярват в нейната божествена същност. Разглеждат всичко в дуалистична перспектива. Например, водата е хубаво нещо, но може и да се удавиш в нея. Имат шаман, който е мъдреца и лечителя на хората. За да станеш такъв трябва да се родиш с много духовни добродетели и след това да бъдеш обучен. Само един е избран. Пемон смятат, знанието не трябва да се дава всекиму, защото може да бъде използвано не само за добро. Мъдри хора. Моето пътешествие продължава, но Пеони са вече в сърцето ми. За вас от Канайма, Венецуела, беше Марко Поло де Боливар.


Ориноко и племената

Не бях попадал на по-изолирано място. 40 хиляди квадратни километра, върху толкова се простира делтата на Ориноко. Диво, райско място забравено от цивилизацията, за което междувпрочем са благодарни местните племена. Най-голямото се нарича Уарао/рибарите/. Тежки времена са преживели тези хора. Последните десет години тук са върлували паравоенни формирования. Докато властта е имала нужда от тях, не ги е преследвала, но след многото безчинства, в един момент са станали неудобни. През 2019 година армията е унищожила последните остатъци и районът вече е спокоен. Идва обаче здравната криза и туристи все още няма. Ние сме първата група от две години в този район на Ориноко. Повечето места за настаняване за изоставени. Условията са базови, но усещането да си част от тази дива различност е прекрасно. Днес срещнах местни обитатели. След като видях и още повече усетих как и с колко живеят тези хора, започнах да ценя по-високо водата която пия, храната, която ям и всички малки удобства които ме заобикалят. Досегът с тези племена е здравословен и отрезвяващ за привързаните ни към материалното души. И знаете ли, научих още един синоним на думата щастие - Уарао.
От делтата на Ориноко за вас беше Марко Поло де Москитос