Островът на удоволствието

Как ли трябва да започва един разказ за този остров?  Може би с “ Най-старата колония в света”! Не знам, но още от мига през 1493 година, когато испанците акостират тук разбирайки, че никога няма да си тръгнат, става ясно едно -  Пуерто Рико е райско място. Богатото пристанище, означава името му на испански. Естествените ветрови течения са довеждали корабите тръгващи от Европа точно тук. Като се прибави, че това е бил почти единствения остров в карибския басейн  с естествени сладки извори, а испанците са имали нужда от него като опорна точка, за да защитят морския път между централна Америка и Европа, доставящ им регулярно важни суровини и полезни изкопаеми, се получава ключова локация за целия регион. През 1500 година Испания обявява целият карибски басейн за своя зона на влияние. Следва строителство на крепости за да се защитава острова, не само от други страни, но и от многобройните пирати сновящи наоколо. След седемгодишна война, завършила през 1763 година и победена от Великобритания, Испания прави острова най-непристъпната крепост в карибския архипелаг. Идва 19 век, който започва с гражданска война в Испания и минава през серия от националосвободителни регионални войни. В резултат на това, получват независимост от Испания Мексико, Венецуела, Перу, Аржентина и Чили. Единствено Куба и Пуерто Рико остават под испанско управление все още. В 1880-90 години САЩ  започват да засилват морския си флот и поставят под съмнение испанското присъствие в района. След поредица от тежки поражения,  през 1898 Испания с нежелание отстъпва Пуерто Рико на Щатите. През 1917 г. в резултат на закона Джоунс,  островната държава е призната за пълноправна част от САЩ. Островът празнува своя национален празник обаче на 25 юли, когато през 1952 година е гласувана новата конституция и е определен сегашния му статут. Икономическата изостаналост  кара местните да одобрят формулата “Доброволно присъединена територия” към САЩ. И до днес административно островът е част от Щатите като се управлява от губернатор. Ето някои подробности: Инфраструктурата е щатска, езикът испански/ не всеки говори английски/. Правилата щатски, спазването им - както дойде. Храната нездравословна, хората - затлъстели. Валутата щатска, маталитетът - карибски. Колите японски и щатски, времето - тропическо. Многоцветно е това място и в прекия, и в преносния смисъл. Казано накратко - сложно за обяснение. Нуждата от щатска виза е спирачка за развитието на туризма. Съседните Куба и Доминиканска република са много по-напред в това отношение. Самодостатъчни са си местните. За тях бъдещето е неясно, а и те не отправят много взор натам. Целогодишно топлото време не стимулира революция в маталитета. Може да се каже, че малката островна страна си е продала суверенитета срещу добри ежегодни субсидии от държавата майка САЩ. Isla de Encanto - островът на удоволствието, така са нарекли сами своето кътче порториканците. Сигурно имат основание. Е, аз си тръгвам с познатия израз “Hasta la vista” и с удоволствието, че прекарах 10 дни от живота си тук, в Puerto Rico!