За културния код

Времето е нищо повече от сестра на истината
/малко размисли от един пътуващ човек- душа/

Четох наскоро за културния код на един народ в днешната глобализация. И се размислих по темата. Дали може да има културен код във време на уеднаквяване. И какво всъщност е глобализацията, ако не ритуално самоубийство за малкия, неразбрания народ. Да бъдеш разбираем или разбран. Първото е континентална закуска, а второто мекиците на баба. Едно е да слезеш до нивото на общото разбиране, на мейнстрийма/ по модерному/, а друго е да се стремиш към хоризонтите на безграничното незнание. Интелигентът казват, има собствена гледна точка по всички световни въпроси, а това не винаги е лошо, според мен. Но един от древните мислители ме уцели в сърцето казвайки, че ако в нещо няма любов, то значи има лъжа. Дори най-страшните неща, казани със състрадание и любов, звучат по различен начин. И обратно, най-правдивите истини казани без любов, изглеждат несъстоятелни. Всякакви упреци можете да чуете по темата. Както и да го усукваме, традициите не означават да се покланяме пред пепелта на предците, а да носим и предаваме напред техния огън. В това има космична разлика и който не я схваща нека по-добре се смири. При човешката традиция както и при истинското изкуство, се наблюдава желание да ги усетиш и преживееш още веднъж. Моцарт щеше да бъде непознат в наши дни, ако хората поколения наред не искаха да го слушат отново и отново. Просто времето е нищо повече от сестра на истината. Днес околните често се питат страдайки, как да живея, не знам накъде да поема, пренебрегвайки по-важния въпрос, защо живея? Ако си отговорят на него, ще осъзнаят и всичко останало. И накъде сме се запътили днес? Към Европа, която предаде християнството и го замени с обтекаеми понятия в модерна глазура. Където въпросът защо живеем има само един отговор - за да забогатеем. Където да си богат и красив е вменено в дълг към всеки. И където никой не иска да разбере малкия народ, защото за да разбереш някого или нещо са нужни време, усилия и поне опит за преживяване на различността, а нека не се лъжем, никой не смята да го прави. За какво пиша всичко това? Устремени към глобализацията нека поне си изясним какво ни очаква. Един народ ще се откаже от едно, друг от друго и в средата остава една общо блато на коректното мислене и говорене. Не ви ли прилича това на интелектуален Макдоналдс? Просто избирайте едно от трите менюта и това е. Тъжно, нали? Все повече разбирам Ален Делон в едно от последните му интервюта. ‘’Не харесвам идващият свят. Щастлив съм, че съм живял в друго време.”

Пламен Узунов


Ню Йорк

Лицата зад Атлантика. Голямата ябълка. Така наричат този град познавачите. Почти нищо не е останало от местните индиански племена Манахату и Канарси. Може би само името на един от петте района в агломерацията ( Манхатън), напомня за това време. Основан от холандците преди почти четири века и заменен срещу Суринам в 1667 г. след поражение от англичаните, днес Ню Йорк е важен не само за Щатите, но и за света като цяло. В политически план, тук е разположена централата на ООН. В това здание се взимат най-вашите решения. Икономически тук се намират офисите на влиятелни банкови и финансови световни корпорации. Със своите прекрасни музеи, Метрополитен опера, театри на Бродуей и нощни клубове, градът е привлекателен за ценителите на културни образци. Сентръл парк е туптящото зелено сърце на този мегаполис. Ако добавим и статуята на свободата, ще получим едно истинско бижу за всеки турист. За мен този град има и друг смисъл. Роден съм както и Джон Ленън на 9 октомври. Прекарал последните години от живота си тук, за мен той е легенда, дала импулс и мечти на няколко поколения наред. Винаги когато идвам, посещавам мястото където са обичали да се разхождат с Йоко Оно. То се намира в сентръл парк, недалече от Дакота билдинг, където е застрелян злощастно от психически нездравия Марк Чапман. Там има малък паметник, който ни казва: Не спирайте да мечтаете! Не бих казал, че познавам този град при все, че съм го посещавал пет пъти. И както се пее в песента на Синатра, Ню Йорк наистина никога не спи. Убедил съм се в това. Дори нощем, улиците му дават усещане, че си в центъра на света. Аз го почувствах така. Какво ще вземете от "голямата ябълка" ще разбере всеки, когато посети това място. Сигурен съм в едно: Ако този град е символ, животът е твърде кратък за да разберем значението му. Струва си обаче да опитаме!