Югоизточна Турция

Какво е общото между Шалънурфа, Харан, Гьобеклитепе и Дара? Месопотамия. Територията между Тигър и Ефрат, където се е зародила древна цивилизация. За Урфа има написано много. Харан е град на границата със Сирия населен предимно с араби вече 4000 години. Характерен е с особената архитектура на къщите. Изградени са от камък, а конусовидните им покриви от тухли. През август тази година там е измерена температура 62 градуса. Тук е изграден и първия мюсулмански университет през 8 век. За Гьобекли тепе е писано много и се знае малко. Да се чуди човек как около 100 века преди Христа са изградени тези светилища. В началния неолит хората според науката са били почти без никакви сечива. Някои неща са си направо стряскащи. За Дара се знае все още малко. Наричат я още турската Петра. Представлява още непроучен добре некропол. Снимките казват малко повече, но е най-добре да дойдете сами. По всички тези места има и доста библейски легенди. Моето пътуване продължава. За вас от Месопотамия бях аз Марко Поло.


Догубеязид и Ани

Догубеязид и Ани. Не, не са Ромео и Жулиета в азиатски вариант. Просто два града с дълга история и различна съдба през вековете. Първият е процъфтяващ и известен с великолепния дворец на Исхак Паша - 11 век. Днес го посетих и останах безмълвен от изяществото му. Нещо като Тадж Махал в тукашен вариант. Ненапразно пашата е убил арменския му архитект веднага след приключването на строителството. Не е искал нещо толкова красиво да бъде построено отново. Събуждал се е всяка сутрин гледайки към вечно белия Арарат. Двореца има 366 стаи, сещате се защо. Обичал е всичките си ханъми в харема, но една му е била любима. На нея той е посветил всичко красиво създадено. След смърта му ги погребват двамата един до друг в двора на сградата. Бил е много жесток, но на женския чар не е можел да устои.
Ани е древна арменска столица от 9-10 век. Била е грандиозна за времето си с нейните 100 хиляди жители, църкви, катедрала и всякакви градски съоръжения. За жалост тя е останала в Турция и е на десет метра от граничната бразда. Има нужда от сериозна реставрация, която към момента Турция не може да осъществи. Снимките говорят сами. Усещането и до днес не те оставя равнодушен. Енергийно място отвсякъде.
Догубеязид и Ани - две страни на една монета. Но имат една прилика - и двете е посетил и описал преди 8 века Марко Поло. Утре продължавам с друга стара арменска столица. Коя е тя ще разберете сами. От граничната бразда между Турция и Армения предаде за вас един почитател на тишината.


Турция

След 5000 километра в република Турция, ми се ще да кажа нещо в заключение. Не знам откъде да започна и затова ще тръгна от вярата, тази очарователна тематика, в опита да разберем един народ. Тя е свързващо звено в организма на държавността, но и код за разгадаване на непонятностите с които се сблъсква пътешественика. Пиша за Турция, но ще ви разкажа нещо за Индия, за да ме разберете. 1300 езика, доволно различни етноси, с поне 33 милиона богове, Индия е абсолютно неразбираема за нормалния западен човек. Какво обединява обаче тези над милиард души, родени на субконтинента? Въпреки многото богове, те не са вярващи. Те са търсещи. Разликата е съществена. Вярата предполага отказ от търсене на отговори. Всичко е обяснено в съответната свещена книга. Казано модерному, вярвайки, човек прехвърля решаването на проблемите си другиму. В човешката природа е иманентно заложен стремежа към откриване на нещо ново. В Индия безспирното търсене по пътя е характерна черта за хората, като всеки избира различни техники. В Турция това липсва. Всички са приели думите на пророка и подчинението е естествено следствие от този факт. Толкова за хората. За историята всеки може да прочете.


Ван Турция

Светият кръст - арменска църква от 10 век изградена на самотен остров в езерото Ван. Една история на възторг и тъга с 1000 годишна давност. Символ на вярата и борбата на арменския народ за себенамиране през вековете. За жалост днес е тотално занемарена от властите. Едва ли нейното реновиране би било заплаха за хилядите джамии в района. Религиозната както и всеки друг вид толерантност е белег за съпричастност към човешката различност. За да ме разберете ще ви разкажа една история. И днес в някои райони на Индия има такъв обичай. Докато отраснат децата не ходят на училище. В това време те се наслаждават на детството си и имат една единствена задача - да повтарят фразата: “Моята идентичност/ахамкара/ е космична”. Едва след това те започват да бъдат обучавани. Защо местните са решили така? Защото човек без добронамерено изградена идентичност не бива да се образова. Да дадеш в ръцете на такъв човек знание е опасно. Същото се отнася и за хората взимащи решения по света. В основата на всички конфликти на земята стои противопоставянето на идентичности. Черни срещу бели, германци срещу французи, мюсулмани срещу християни. Ето къде може да стигне човек, тръгвайки от една малка арменска църква в Турция. За вас от езерото Ван бях аз Марко Поло.