Атакама

Освен всичко друго, пътуването има за цел да доближи мечтите до реалността и вместо да предполагаме какво може да е някъде, да видим какъв е истинският живот далеч от дома.
Такива мисли ме спохождат сега. Сан Педро де Атакама е цел на всеки пътешественик. Тук чрез неподражаемата природа, човек сякаш се вглежда в себе си. В Чили има около 3000 вулкана. 90 от тях са действащи. 70 от последните се намират в района на тази пустиня. Тук е и третото по големина солено езеро в света - Салар Атакама, в което три вида фламинго преживяват постоянно. За езерата намиращи се на 4200 метра няма нужда от думи. Снимките са достатъчни. Почти невъзможен е бил животът на местните векове наред. Използвали са минималните ресурси давани от майката земя. Пачамама - така наричат на езикът на инките кечуа местните, Богинята на земята. Да, бидейки майка на всички, тя е давала храна, а слънцето светлина и топлина на хората. И въпреки несгодите, те са доживели до днес. Езическа по своята природа е била тяхната религията и тази на Инките, дошли по тези земи 80 години преди испанците. За империята която този малък народ е изградил, ще пиша друг път, защото темата е обширна. Три дни след пресичането Тропика на Козирога в Аржентина, днес успях да прекося същия и в Атакама. Цъфтящата пустиня, колкото и странно да звучи има такова понятие и то е валидно точно сега. Невиждани дъждове през януари и февруари тази година са предизвикали този ефект. Сега обширни части от Атакама, са като килим от цветя и храсти. Незаслужено наричат пустините мъртви. По-точната дума е спящи. Милионите семена скрити в нея чакат точните условия да се появят отгоре. Може би същото е и с нашите деца. Само при подходяща среда всяко от тях развива своите уникални заложби. Всеки е надарен с такива, уверен съм. Ще завърша разказа за тази чудна земя с едно наблюдение. Самата пустиня е на 2400 метра над морското равнище. Повечето забележителности са над 4000 метра. Когато попаднете на такава и по-голяма височина, започвате да вървите бавно, прецизирайки смисъла на всяко движение. Иначе ви очаква височинна болест. В такъв момент дори мислите забавят своят ход. Човек влиза в някакъв непознат досега вид медитация. Колко мъдро природата е решила. Приближавайки се до небесата, да ни спира забързания ритъм и така да ни напомня, че сме смъртни. Да, това усетих днес в Атакама. За вас от Чили бях аз, Марко Поло.


Чилое

Някак странно звучи в ушите европейски думата Чилое. На езикът Мапуче, то означава мястото на чайките. Този народ населява от векове централно и южно Чили. Мъдро са залагали навсякъде скрита легенда. Иначе Чилое е голям остров в началото на чилийска Патагония, известен с поне четири неща. Първото са уникалните дървени църкви. Поради съпротивата на местното население срещу покръстването, техният архитектурен стил е съчетание между християнство и езичество. Затова те са защитени от Юнеско. Второто са Palafitos - неподражаеми наколни къщи, много удобни заради големият прилив. Третото е така наречената Валдивска растителност. Терминът иде от едноименния град в Чили. Какъв е феноменът? Умерен климатичен пояс, с тропическа растителност. Причината се крие в Хумболтовото течение. Зимата температурите не падат под 6 градуса, а лятото не са повече от 20.
За последното са нужни повече думи. El Muello del las Almas е наречено от испанците това отдалечено кътче. Буквално означава “пристанът на душите”. Други го наричат “Мостът на душите”. Народът Мапуче вярва и днес, че човешката душа не е сама за себе си, а е част от вселенската, която те наричат Pu Am. Когато човек се ражда, вселенската душа отделя от себе си една искра, която вдъхва в тялото тленно. Те я наричат Am. Когато човек умре, тази искрица от вселенското мироздание трябва да се върне обратно в първоизточника си. Според сказанието на Мапуче, подобно на гръцката митология, митичния лодкар Tempilcahue, превеждал душите на умрелите от този свят, през морето в другия. Понякога той искал такса, казва легендата и то само когато човек желае да вземе със себе си домашен любимец, за да бъдат заедно в отвъдното. Тогава Мапуче слагали до тялото един тюркоаз, с който да бъде заплатена тази услуга. Нерядко обаче митичния лодкар отказвал да превози душата на мъртвеца. Защо го е правил никой не знае. Може би е бил просто пристав на “страшния съд”. Тогава на мястото за което иде реч, душата започвала да се блъска между океана и скалите, без да намери покой, като ревът и се чувал в едно с плисъка на вълните. Ето защо този бряг се явява наистина своеобразна мелница на ненамерилите покой човешки души, останали на моста между двата свята. Легендата завършва с предупреждение. Ако посетите моста и чуете гласове, не им отговаряйте, защото иначе много скоро душата ви ще отиде при тях. Е, днес бях на този последен пристан на душите. Чух със сигурност много гласове/ основно на морските лъвове живеещи на този бряг/. Омиротворен от мъдрите южноамериканци, затворих очи, като уважение към легендата. Да, въпреки различните разкази които съм чувал по света, истината е само една. И днешното ми преживяване потвърждава това. От Чилое за вас беше поклонникът на Мапуче, Марко Поло.


Революцията,Чили.

Стига толкова.
Това се чува и вижда навсякъде в Сантяго. Имаш усещането, че се задава революция. Да, това е точната сума - революция. Поне едно е ясно - социалният договор е на парчета, а нов на хоризонта не се вижда. Днес преживях тръпката. Но как стигна Чили до тук? Малко история. През 1970 година с напълно легитимни избори на власт идва социалистът Салвадор Алиенде. Започва реформи в посока засилване ролята на държавата. Национализира медните и литиеви мини, които са най-доходния бизнес и до днес. Въпреки блокадата от страна на западния свят и трудностите, които хората преживяват, на изборите през 1973 г, той събира още по-голяма подкрепа. Западните страни не могат да допуснат втора Куба в латинска Америка и през 1973 година чрез военен преврат на власт идва Пиночет. Според разсекретените вече документи, САЩ са взели дейно участие в това събитие. И до днес над 3000 души са безследно изчезнали, а около 10000 са официално убитите. Според местните вярвания, близките на мъртвите страдат доживот, ако не са погребали телата на починалите. Какво получава Чили? Разпродаване на държавната собственост. Дори водните дружества стават частни. Обществото получава едва 4% от добитите ресурси. Можете да си представите за какво иде реч. Целенасочена абдикация на държавата от здравеопазване, образование, пенсионни фондове, социално подпомагане. Капиталът на практика си приватизира страната. Конституцията се променя почти тайно през 1980 година, като чл. 1 гласи, че държавата няма право да се меси там, където частния капитал действа. В нея дори няма предвиден ред за допитване до народа. Той пречи на върхушката. Така върховният закон подпечатва господството на седем семейства, които притежават основните икономически субекти в страната. Със специален закон са им дадени пожизнено всички морски ресурси. Дребните рибари могат да ловуват само в двумилната зона, където от тралове не е останало нищо. Сега фактите са следните: Само миналата година официално 25000 души са починали заради ненавременна медицинска помощ. Всъщност липса на такава, защото 90% от хората се лекуват в държавни недофинансирани болници. Просто чакаш за всичко да ти дойде реда, ... ако дочакаш. Висшето образование е платено. Пенсионните фондове са само частни и оперират основно извън страната. Пенсиите които дават се изчисляват като се раздели натрупаната сума на продължителност на живота 110 години. Комично, нали? Така човек никога не може да получи реалните пари които си е заработил за пенсия. 100 - 200 евро пенсии. Само военните и полиция имат 5 до 10 пъти по-големи такива. Социално подпомагане на практика няма. Останеш ли без работа оставаш без доходи. След всичко това започва да става ясно защо хората протестират. И макар всичко да започва от едно символично увеличение на метрото с 30 песо, нещата са вече почти извън контрол. Сега лозунгът е: “ Не става въпрос за 30 песо, а за 30 години”. Сякаш недоволството трупано дълго, започва да изригва. Все пак Чили е страна на 3000 вулкана. Сегашното правителство е предимно от бизнесмени. Те управляват страната като фирма и резултатите са налице. Има ярка ескалация на графитите. Ако в началото е било само evade - не плащай, сега вече лозунгите са отишли твърде далеч. “ Мъртвия полицай не може да насилва”, “ Сега сме новина, но ще сме тук докато станем история”. Прилагам няколко снимки с текст към тях. Голямо е разочарованието и от Католическата църква. След многобройните случаи на педофилия, много от които прикривани всячески, подкрепата за нея се е смалила от 90 на 50 процента. Местните просто казват - “Аз съм католик, но по свой начин”. Ако прибавим и факта, че допреди 15 години разводите са били забранени, се получава графити по всички църкви, много от които с нецензурно съдържание. Въобще, трудни времена очакват Чили. Днес се влях в един протест и изпитах силата на сълзотворния газ. Почти всички протестиращи бяха млади, помагаха си, бяха общност. И те няма да се откажат. Искат си държавата обратно. Дали неолибералният свят ще позволи такъв обрат? Ще ми се да вярвам, че той ще стане въпреки него. Все пак протестите дават своя първи резултат. Като цяло 2020 ще бъде съдбоносна за тази страна. През пролетта се свиква референдум за промени в конституцията, а през есента са насрочени избори за местна власт и парламент. Дали се е родил новия Алиенде? Доколко обществото е готово за промени? В Чили всичко предстои. За вас от Сантяго бях аз Марко Поло.


Пуерто Варас Чили

Пуерто Варас или казано иначе чилийската Швейцария. Няколкото преселения на германци в последните два века са дали своя отпечатък в този край на света. Вече почти петстотин години, градът е разположен на второто по големина езеро в Чили и е магнит за туристи от цял свят. Заради мекия климат и местната флора, този район може спокойно да се нарече ботаническа градина на открито. Недалеко от тук във Фрутиар, се намира и музеят на немските преселници. Казано накратко - случили хората на емигранти. Дай боже всекиму. От Las Lagos Chile, за вас беше Марко Поло.