Кайлаш
Великият Кайлаш е силно обвързан с числото 4.
Той е дом на четири велики религии на този свят; Индуизъм, Джайнизъм, Будизъм и Бон религия.
Четирите от най-големите реки в Азия: Sutlej, Brahmaputra, Karnali и Indus извират от божествения Кайлаш, следващи четирите посоки на света.
Кайлаш е известен с четирите си омагьосващи лица.
Стръмни и остри, всички ръбове на всяко лице са строго ориентирани към кардиналните точки, от което следва че всяко лице е изцяло обърнато към избраната от него посока на света.
Във древните писания пише, че всяко едно лице на Кайлаш е направено от различно бижу - кристал, рубин, злато и лазурит.
Северът е златен, на Югът е лазурит, Изтокът е кристал, а Западът е рубин.
Смята се, че четирите лица на Кайлаш изобразяват четири различни емоции. Южното лице отразява величие или великолепие и е напълно покрито със сняг. Западното обхваща аурата на състраданието и благоволението.
Северното лице е силно, забраняващо и обезсърчаващо, докато Източното лице е видимо само от далече , е загадъчно и мистериозно.
Наскоро бе заснето и петото лице на Кайлаш.
Заснети са снимки с Google Maps, в които се вижда лицето на бог Шива на връх Кайлаш, място, за което се смята, че е неговото жилище.
Според легендата, безсмъртният Шива живее на върха на Кайлаш, където прекарва времето си, практикувайки йогически аскетизми и правяйки страстна любов със своята божествена съпруга, Парвати..
Също така Кайлаш е наричана „планина на Свастиката“, южната страна изглежда има естествена свастика, която се движи от горе до долу и от страна на страна. Тази свастика е резултат от вертикална цепка, която се спуска по средата на скалната стена, комбинирана със хоризонтални слоеве, които се появяват, за да допълнят символа. Свастиката изобразява духовна сила в будизма, като по този начин се издига важността на тази свята планина.
Сутрин рано, когато първите лъчи започнат да милват северното лице на Кайлаш, то започва да се усмихва. И тъй като северното лице се отъждествява със златото, този свещен момент е познат като „Златната усмивка на Кайлаш“
За мен Кайлаш е най-голямата мистична библиотека.
При Кайлаш си като неграмотен човек, който отива в огромна библиотека.
Представете си, че сте неграмотни и влизате в огромна библиотека. Хората седят там и четат тези многобройни книги.
Не разбираш нито дума , но искаш да разбереш за какво се разказва.
И осъзнаваш, че трябва да започнеш от АБВ или азбуката на живота.
Да видиш основите на това как да разчетеш живота, започвайки от себе си.
Ако не успееш, няма как да разчетеш другите неща идващи от космоса.
Само ако можеш да видиш, можеш да научиш азбуката.
Когато получите азбуката, тогава бихте искали да прочетете изречението.
Когато прочетете изречението ще искате да прочетете книгата.
Когато прочетете книгата, ще искате да разберете всичко. ...
Уйгурите
Лицата на Уйгурите. Едно невероятно пътуване.
Репортаж писан с любов в сърцето.
Горди хора са уйгурите. Живеят напук на всички несгоди. Макар само 8 милиона в 1.4 милиарден Китай, те не свеждат глава. Пазят ревниво традициите и религията си. Тук географията е изиграла определяща роля. Тян Шан на запад и Памир на югозапад са дали естествена граница на китайската империя. Местните тюркоезични племена са останали в китайската сфера на влияние. Малкият не може да надува мускули. Той има нещо друго, трудно заличимо и то се нарича идентичност. Некрасива дума в ушите на съвременните глобалисти, изчезваща бързо от българския речник. Уйгурите са се вкопчили в нея, като в спасителен пояс по време на буря. Въпреки тоталния контрол, те изповядват своя ислям, организират от векове неподражаем неделен пазар, за да кажат - бяхме и ще бъдем тук. Ревниво пазят своите многовековни традиции, оцелявайки напук на този така недружелюбен ландшафт. Кашгар събира Северната и Южна дъга по китайския път на коприната. Повече от 17 века градът е бил маяк за изморените от пустинята Такламакан кервани. Стените на старият град пазят ревниво хиляди истории на пътешественици. От тук на запад започва същинската централна Азия. Тя балансира елегантно Двата вектора на пътя. В Кашгар е построена през 1442 година и най-старата джамия в Китай. Не е за вярване, но в нея се молят заедно местните сунити и шиити. Опитайте да си представите. Езикът на уйгурите е тюркски, външният вид тюркско-азиатски, музиката им е тъжна, сякаш опява неслучилата им се държавност. Въпреки това за мен те са пример как трябва да се държи един народ намерил себе си на кръстопътя световен, там гдето великите сили са кроели планове за надмощие. Завиждам на духа им, на усмивките зад всеки ъгъл, на страстта с която потапят къшей сух хляб в следобедния си чай. Сигурен съм, че в друга паралелна реалност, тези горди хора ще изградят своето утре сами. А може би вече са го направили. Знам ли? Тръгвам оттук, за да отнеса тяхната история далеч по света. Част от сърцето ми обаче, ще остане завинаги тук в Кашгар.
Разгадаване на енигмата
И ето ме отново на това летище. Кацал съм толкова пъти и винаги усещането е едно - среща с вечността. Бейджинг - северната столица. Неточно наричат Китай страна. Цивилизация е правилния термин. Разликата между двете е огромна. Първото е административна единица. Второто е културна вселена. Поднебесната империя винаги е смятала себе си за център на света. Дори Великобритания в продължение на 100 години неуспешно се опитва да установи дипломатически отношения с нея. Кои сте вие, питали всеки път местните пратеника на Обединеното кралство. Векове наред западния човек се опитва да си обясни китайския манталитет. Всуе. Недостижима цел ползвайки западни категории. Китай може да бъде разбран само след дълбоко познаване на неговата история, филосовски учения и ролята на императорската институция. Не можете да обясните Изтока без да познавате Китай. Околните му страни са били винаги силно повлияни от него. Дори и днес една от трите азбуки в Япония е китайска. Откъде да тръгнем обаче, разсъждавайки какво е Китай и защо скоро той ще управлява света/ искаме или не/? Ще ви дам само три пункта за размисъл. Първо и най-важно като мислим за Китай е да разберем ролята на държавата. Няма друга страна в света с по-голямо одобрение от своите жители - 85%. 92% от хората вярват, че страната върви в правилна посока. За всеки китаец държавата е като свещения граал и пазител на китайската цивилизация. Тя е като член на семейството. Дори опозицията в Китай критикува държавата отвътре, а не с идея да разруши държавността. Има много причини за това. Ще дам само една. В последните десет века китайската държава не е била предизвиквана и нападана от никаква обществена прослойка. За разлика от западните държави, в които много често различни обществени групи / търговци, банкери, военни, партии/ и дори църквата, са поставяли под съмнение легитимността на държавата като институция, с цел да подкопаят ролята й и извлекат облаги от това. Втората посока за размисъл е това с което започнах - Китай винаги е бил с усещането, че е цивилизация. Високомерно, но сериозно подплатено заявление. А в рамката на всяка цивилизация могат да съществуват различни обществени системи. Пример връщането на Хонк Конг през 1997 и обединяването на Германия като контапункт. Китай реши да запази почти всичко в Хонг Конг след като го присъедини обратно, докато в Германия източната й част беше тотално реформирана след обединението. И накратко за третия стълб, размишлявайки защо Китай е в подем последните 30 години. Това е разбирането на китайците за раса. Всички големи световни страни са мултирасови. За разлика от тях обаче 92 % от китайците смятат, че принадлежат към една раса - Хан. Опитайте да си представите какво означава 1.2 милиарда души да се чувстват като едно семейство. Разбира се Китай е многорасов в покрайнините си и една от слабите му страни е, че смята Хан за уникален и омаловажава останалите. Ще завърша по китайски с техния велик мислител. Попитали Конфуций какво има след смъртта, а той се усмихнал. Защо ви е да научите, след като не знаете как да живеете, казал мъдрецът. И ето ме пак на летището в Шанхай, тръгвайки от Китай за пореден път. На мандарин Шанхай означава вървя към морето. Накъде върви днес Китай? Изучавайте поднебесната империя, за да разберете как ще се променя светът. Защото страни като Китай и Индия, които са били игнорирани последните два века и в които живее около 32 % от световното население, все повече ще заявяват желание да участват в дневния ред на планетата. Нека ги опознаем за да видим утрешния ден по-ясно и не живеем в романтичен унес по отминали времена.
