Хива
Идеалното място не е там, където „раните се лекуват и болките се облекчават“, а където раните и болките стават поводи за ново виждане, за просветление. Особено днес, когато цялото човечество е една кървяща рана в снагата на майката Земя. В такива гранични моменти използването на болката като катализатор на промяната е полезният ход напред. Въпреки всички наши цивилизационни придобивки, ние сме все толкова раними по отношение на същността, на тази вече станала някак неудобна дума, Душа. Защо е с главна буква ли? Защото ако не я чувствате в себе си, рано или късно сте обречени на космическа тъга по неясната си природа. Нека не се заблуждаваме, че тялото ни има душа. Душата ни има тяло и винаги е било така. Мъдрецът знае границата на своите възможности, за разлика от глупакът, който не си дава сметка за тях. Едва когато осъзнаем способностите си, ще можем да действаме в съгласие с тях и така нашите слабости ще се окажат нашата сила. От Хива за вас ...
Иран, любов моя!
Да пътуваш в тези времена се иска смелост и малко лудост. И защото едва ли животът ни в това тяло има втори дубъл, не мисля, че имаме много време за колебания. Ето защо от 3 до 13 Ноември организирам малка група за моят любим Иран. Моите приятели там ми споделиха, че се очаква всеки момент ограниченията за туристи да паднат. Ако това стане определено смятам да се завърна за осми път в страната на Ариите. Ако някой проявява интерес нека ми даде знак. Няма много време за мислене. Да пътуваш в тези времена се иска и една усмивка. Ето и текста който написах след последното ми пътуване в Иран:
(Как да намерим баланса между забраните, предписанията и мечтите? Между зороастризмът (първата сериозна монотеизтична религия в света), суфизмът, шиитския ислям и новата модерност? Между персийската идентичност и предизвикателствата на агресивната в това време арабска племенна култура? Между желанието за свобода в тези условия и примамливата западна материална битност? Такива мисли ме спохождаха по време на моето поредно пътуване в Иран. 10 дни в които намирането на такъв баланс е не само труднодостижимо, но и луксозно в някаква степен. Днес страната на ариите (както е преименувана Персия през 1935 г.), е изправена през сериозни предизвикателства. Разломът между младото модерно мислещо население в големите градове и доста консервативната част от него в малките такива и села, е симптом за неизбежно заболяване. Знаеш, че ще те споходи и въпреки редовните дози аспирин, няма положителен изход. Неизбежност някаква, примесена с фатализъм от източна проба. На персийската история могат да завидят ред империи. Нейните 25 века говорят за времева протяжност, сравнима само с китайската цивилизация. Изградена върху посветеността на ариите по тези земи( Парти, Мидийци и Перси), империята е била пример за толерантност към малцинствата за времето си. Достатъчно е да споменем само кодекса на Кир велики от 6 век преди христа, в който се узаконява правото на всеки да бъде равен с другите и да изповядва свободно своята религия – нещо недостижимо дори днес в много страни. Арабите, толкова силни в тези векове, са изпитали сериозни затруднения покорявайки Персия. Завоювали я с меч, но не успели да победят умовете на местните хора. Дори много силната ислямска религия е претърпяла в известна степен крушение, загубвайки по тези земи своята първоначална доктрина. Постепенно персите налагат своя, модифицирана и много по-либерална форма на исляма – шиитския такъв. Днес картината в Иран не е еднопластова. Зад фасадата са скрити многовековни традиции, помагащи за оцеляване в тази враждебна не само метеорологично, но и религиозно среда. Самата локация на страната в центъра по пътя на коприната, предполага жестока борба за оцеляване през вековете. Контрапункт на всичко казано досега са обаче местните хора. По техните лица се чете една безметежност и духовна свобода. Снимките говорят сами за това. Смятам да завърша обаче не със забрани или предписания, а с мечтите, като храна за духовно търсещия човек. Всеки разказ за Иран е белязан с мистика от най-висока проба. В шиитската версия на исляма има история за 11 тте Имама. Според легендата обаче, 12 тия Имам е проповядвал и необяснимо изчезнал някъде назад във времето. Не се знае къде и дали въобще е умрял. Очаква се неговото второ пришествие. Скоро. В света на мечтите всяко чудо е демистифицирано. И тъй-като знам, че скоро ще се върна, казвам с всичката насъбрана в сърцето любов: Довиждане Персия! Здравей Иран!)
