Завършвам тура в Колумбия с нещо което не трябва да съществува. Недалече от Екватора, където често вали и разстителността е буйна, се простира пустиня. Татакоа. Въпреки, че не е никак пясъчна във вида в който сме свикнали да виждаме, тя е резултат от милиони години ерозия. Сивият и червен цвят я правят по своему красива, а хората, животните и растенията са се приспособили в тези трудни условия. Снимките ще ви разкажат много повече от мен. Довиждане Татакоа. До нови срещи, Колумбия. Hasta luego!
