След 5000 километра в република Турция, ми се ще да кажа нещо в заключение. Не знам откъде да започна и затова ще тръгна от вярата, тази очарователна тематика, в опита да разберем един народ. Тя е свързващо звено в организма на държавността, но и код за разгадаване на непонятностите с които се сблъсква пътешественика. Пиша за Турция, но ще ви разкажа нещо за Индия, за да ме разберете. 1300 езика, доволно различни етноси, с поне 33 милиона богове, Индия е абсолютно неразбираема за нормалния западен човек. Какво обединява обаче тези над милиард души, родени на субконтинента? Въпреки многото богове, те не са вярващи. Те са търсещи. Разликата е съществена. Вярата предполага отказ от търсене на отговори. Всичко е обяснено в съответната свещена книга. Казано модерному, вярвайки, човек прехвърля решаването на проблемите си другиму. В човешката природа е иманентно заложен стремежа към откриване на нещо ново. В Индия безспирното търсене по пътя е характерна черта за хората, като всеки избира различни техники. В Турция това липсва. Всички са приели думите на пророка и подчинението е естествено следствие от този факт. Толкова за хората. За историята всеки може да прочете.
