Светият кръст – арменска църква от 10 век изградена на самотен остров в езерото Ван. Една история на възторг и тъга с 1000 годишна давност. Символ на вярата и борбата на арменския народ за себенамиране през вековете. За жалост днес е тотално занемарена от властите. Едва ли нейното реновиране би било заплаха за хилядите джамии в района. Религиозната както и всеки друг вид толерантност е белег за съпричастност към човешката различност. За да ме разберете ще ви разкажа една история. И днес в някои райони на Индия има такъв обичай. Докато отраснат децата не ходят на училище. В това време те се наслаждават на детството си и имат една единствена задача – да повтарят фразата: “Моята идентичност/ахамкара/ е космична”. Едва след това те започват да бъдат обучавани. Защо местните са решили така? Защото човек без добронамерено изградена идентичност не бива да се образова. Да дадеш в ръцете на такъв човек знание е опасно. Същото се отнася и за хората взимащи решения по света. В основата на всички конфликти на земята стои противопоставянето на идентичности. Черни срещу бели, германци срещу французи, мюсулмани срещу християни. Ето къде може да стигне човек, тръгвайки от една малка арменска църква в Турция. За вас от езерото Ван бях аз Марко Поло.
