Африкански размисли
Хората живеещи в Европа и Африка имат драстично разминаване в разбирането на категорията време. За нашего брата европееца, времето съществува вън от човека, обективно, дори притежава качества подобно разумно същество. Ние се смятаме едва ли не слуги на времето, ние сме зависими и подвластни нему и за да живеем трябва да спазваме неговите железни закони, принципи и правила, срокове, дати, дни и часове. Ние сме в оковите на времето. В модерния свят между човека и времето съществува постоянен конфликт, който винаги завършва с поражение на човека, унищожен безмилостно от времето.
За разлика от нас, живеещите в Африка вярват, че времето е еластична и субективна категория. Човекът формира времето, неговия ритъм, особено когато действа под влияние на предците или боговете. Нещо повече, местните смятат дори, че човекът създава времето, защото то е наситено от събития, а те се появяват на бял свят само благодарение човешката дейност. Отнесено към практическия живот, това значи, че ако отидем в едно село и попитаме кога ще има събрание, ще ви отговорят просто – когато се съберат хората. Местните смятат, че някъде по света има тайнствена енергия и ако тя се приближи и ни изпълни, ще ни даде сила за да задвижим времетo – нещо се случи. Ала докато това стане, трябва да чакаме. Ако си истински африканец, то за теб умението да чакаш безропотно е от първостепенна важност.
