Да бъдеш различен е лукс. Дори нещо повече – опасно в днешно време. След всичко през което е преминала тази страна е трудно да осмислим как е запазила главното – да бъде себе си. Като започнем от Велика Персия, през погрома й нанесен от Александър Македонски, до нашествието на Арабите, които дори в апогея на силите си не успяват да я пречупят. Иран успява да запази езика и културата си, нещо невъзможно за повечето страни от близкия изток, които се предават пред арабския натиск. Древна Персия успява да даде на света една друга версия на исляма – шиитския такъв. Тук се раждат велики поети от ранга на Хафес, Фердоуси, Саади и Омар Хаям. Днес Иран преживява може би най-тежките си времена от ислямската революция насам. Налагайки жестоки санкции, западът не иска да прости неговата независимост. Всеки дръзнал да купува ирански петрол го очакват наказателни мерки. От друга страна отказвайки реформи, правителството покачва драстично напрежението в обществото. Младите хора се бунтуват вече явно. Свалят забрадките демонстративно. Дори люлката на исляма Саудитска Арабия направи важни стъпки в тази посока. Иран не може дълго да остане назад. Кризата с националната валута води до усещане за безпомощност и безнадеждност у големи групи от населението. Местен човек се изрази много образно за ситуацията:” Иран е като бременна жена, която не може дълго да отлага деня на раждането”. Много от възрастните хора дълбоко съжаляват, че през януари 1979 г. са подкрепили аятоласите. За да не се превърне разказът ми в сух политически анализ, ще кажа моето усещане за тази велика страна. За пети път съм тук и все повече се влюбвам в нейните хора. Уверен съм, че те ще намерят правилния за тях път напред. Това прочитам всеки ден тук в техните усмивки, в техните прегръдки, в болката с която говорят за страната си, в патоса с който обсъждат бъдещето. За себе си съм сигурен в едно – напролет ще се върна за да прегърна отново моите персийски приятели. От Иран за вас, с много любов!
Ст
