Времето е нищо повече от сестра на истината
/малко размисли от един пътуващ човек- душа/
Четох наскоро за културния код на един народ в днешната глобализация. И се размислих по темата. Дали може да има културен код във време на уеднаквяване. И какво всъщност е глобализацията, ако не ритуално самоубийство за малкия, неразбрания народ. Да бъдеш разбираем или разбран. Първото е континентална закуска, а второто мекиците на баба. Едно е да слезеш до нивото на общото разбиране, на мейнстрийма/ по модерному/, а друго е да се стремиш към хоризонтите на безграничното незнание. Интелигентът казват, има собствена гледна точка по всички световни въпроси, а това не винаги е лошо, според мен. Но един от древните мислители ме уцели в сърцето казвайки, че ако в нещо няма любов, то значи има лъжа. Дори най-страшните неща, казани със състрадание и любов, звучат по различен начин. И обратно, най-правдивите истини казани без любов, изглеждат несъстоятелни. Всякакви упреци можете да чуете по темата. Както и да го усукваме, традициите не означават да се покланяме пред пепелта на предците, а да носим и предаваме напред техния огън. В това има космична разлика и който не я схваща нека по-добре се смири. При човешката традиция както и при истинското изкуство, се наблюдава желание да ги усетиш и преживееш още веднъж. Моцарт щеше да бъде непознат в наши дни, ако хората поколения наред не искаха да го слушат отново и отново. Просто времето е нищо повече от сестра на истината. Днес околните често се питат страдайки, как да живея, не знам накъде да поема, пренебрегвайки по-важния въпрос, защо живея? Ако си отговорят на него, ще осъзнаят и всичко останало. И накъде сме се запътили днес? Към Европа, която предаде християнството и го замени с обтекаеми понятия в модерна глазура. Където въпросът защо живеем има само един отговор – за да забогатеем. Където да си богат и красив е вменено в дълг към всеки. И където никой не иска да разбере малкия народ, защото за да разбереш някого или нещо са нужни време, усилия и поне опит за преживяване на различността, а нека не се лъжем, никой не смята да го прави. За какво пиша всичко това? Устремени към глобализацията нека поне си изясним какво ни очаква. Един народ ще се откаже от едно, друг от друго и в средата остава една общо блато на коректното мислене и говорене. Не ви ли прилича това на интелектуален Макдоналдс? Просто избирайте едно от трите менюта и това е. Тъжно, нали? Все повече разбирам Ален Делон в едно от последните му интервюта. ‘’Не харесвам идващият свят. Щастлив съм, че съм живял в друго време.”
Пламен Узунов