За Животните и Хората.
Седя си на плажа Тортуга бей Санта Круз, Галапагос и наблюдавам света около мен. Няма туристи. На 300 метра плажна ивица сме около 15 човека. Само ние сме и още няколко местни. Та гледам аз какво правят пеликаните пред мен. Летят си уж разсеяно и като забележат подходяща риба се втурват и я хващат с дългите си човки. След като я глътнат си почиват няколко минути за да изпръхнат крилата им и политат отново. По някое време се настаняват на плажа или върху мангровите дървета наоколо за кратък отдих и пак се втурват на лов. И размишлявам. Тези птици нямат работно време и не ходят дори на работа. Нямат обществени ангажименти. Нямат кредити, нито стрес. Имат само една задача, да се наслаждават на живота. И си задавам логичния въпрос. Защо ние хората, създали уж високоразвита цивилизация, претендирайки, че сме върхът на еволюцията сред животинския свят, живеем по този начин? Разбирате ли, пеликаните нямат правителство, профсъюзи, писани закони. Нямат къщи, коли и дрехи. Не се запасяват с тоалетна хартия при поредната криза. Нямат средно или висше образование. Но те знаят прекрасно как да оцеляват. Дори една мравка може без усилия да просъществува в природата. Ако някой от нас го пуснат в джунглата, дните му са преброени. Защо? Защото връзката между нас и природата е прекъсната по много причини. И няма никакво значение кое същество колко живее, когато не се наслаждава на земния си престой. Според мен ако човек си тръгва от този свят с нещо, това са положителните му преживявания или по-скоро тези, които са го направили по-добър от момента на пристигането му тук. Нека започнем да се изучаваме, навътре в нас и се доверим на нашите вътрешни сетива. Така ще възстановим изгубената връзка , а това е изначалната ни вселена. Фалшива е нашата модерност. Тръгнали сме след погрешните ценности и пророци. За жалост. Ето такива мисли ме спохождаха наблюдавайки един пеликан. За вас от остров Санта Круз бе Марко Поло де Галапагос.
